Прожекция на българския игрален филм "Докато Ая спеше"

Докато Ая спеше 
"Докато Ая спеше"

 14 март 2018 г., 17.00 часа, зала Аула на ИУ-Варна
ВХОД СВОБОДЕН!

Филм с награда за най-добра мъжка роля на Стефан Денолюбов на XXXIII Фестивал на  българския игрален филм "Златна роза" Варна 2015

Режисьор: Цветодар Марков
Музика: Теодосий Спасов
В ролите: Стефан Денолюбов, Юлиан Вергов, Георги Кадурин, Ирини Жамбонас, Стефан Мавродиев, Емил Емилов, Станка Калчева, Красимира Кузманова, Ая Мутафчиева

Седемгодишната Ая прекарва много време в театъра, защото баща й Асен е актьор. А в детските й сънища той е такъв, какъвто го вижда на сцената - рицар, готов да спаси света от злото...
Една вечер Ая заспива по време на спектакъл на канапето в бара на театъра и напълно пропуска да види как след края на представлението интригите, предателствата и натрупаното напрежение в театралната трупа постепенно ескалират. Асен, който в очите на всички е "лицето" на театъра и поради това думата му се чува, е обещал на стар приятел, актьор, да се застъпи пред директора за него, за да не го свалят от роля, въпреки че е на пенсионна възраст. Но не знае, че всъщност трябва да спасява себе си - защото същият директор е решил да го замести в предстоящата постановка на "Вуйчо Ваньо" с отдавна появяващия се само в телевизионни сериали Боян, за да повиши приходите от билети. Същата вечер директорът е поканил и звездата Боян, и телевизионен екип, за да отрази новината. А Асен, вместо като грижовен родител да отведе детето си вкъщи, където жена му е поканила и близки и ги очакват, просто не може да си тръгне ей така, без да е задал въпросите си. На директора, който като актьор не е направил и една свястна роля, но ръководи другите. На режисьора, двамата с когото по идея на Асен заедно са замислили бъдещия спектакъл, но сега мълчи пред директора. На колегите си, които гледат единствено себе си. На телевизионната водеща, която трябва да информира обществото, но се интересува от клюки, а не от художествени стойности...

Разстроената съпруга на Асен, след като гостите са си тръгнали така и без да дочакат домакина, пристига в театъра, за да прибере дъщеря си вкъщи. Бясна е на Асен. Но е единственият човек, на когото той може да се оплаче и да очаква в замяна подкрепа. Когато се събужда на другата сутрин, без да е видяла нищо от случилото се, за Ая баща й е все същият смел рицар и тя продължава безрезервно да вярва, че доброто винаги побеждава. А дали тъкмо тази детска вяра няма един ден да спаси света на възрастните?